възкликвала

Речник на българския език

1. възкликвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възкликвала е производна форма на възкликвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възкликвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възкликвала е производна форма на възкликвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възкликвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възкликвала е производна форма на възкликвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възкликвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възкликвала е производна форма на възкликвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).