възкачил си

Речник на българския език

1. възкачил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възкачил си е производна форма на възкача (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възкачил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възкачил си е производна форма на възкача (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).