възкачило си

Речник на българския език

1. възкачило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възкачило си е производна форма на възкача (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възкачило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възкачило си е производна форма на възкача (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).