възкачало

Речник на българския език

1. възкачало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възкачало е производна форма на възкача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възкачало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възкачало е производна форма на възкача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).