възкачала

Речник на българския език

1. възкачала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възкачала е производна форма на възкача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възкачала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възкачала е производна форма на възкача (мин. деят. несв. прич. ж. р.).