възземал си

Речник на българския език

1. възземал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възземал си е производна форма на възземам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възземал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възземал си е производна форма на възземам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възземал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възземал си е производна форма на възземам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).