възземало си

Речник на българския език

1. възземало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възземало си е производна форма на възземам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възземало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възземало си е производна форма на възземам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възземало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възземало си е производна форма на възземам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).