възземали

Речник на българския език

1. възземали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възземали е производна форма на възземам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възземали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възземали е производна форма на възземам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. възземали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възземали е производна форма на възземам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. възземали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възземали е производна форма на възземам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).