възжелал

Речник на българския език

1. възжелал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възжелал е производна форма на възжелая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възжелал — мин. деят. св. прич. м. р.

възжелал е производна форма на възжелая (мин. деят. св. прич. м. р.).