възжелаело си

Речник на българския език

1. възжелаело си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възжелаело си е производна форма на възжелая (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).