възжелаело е

Речник на българския език

1. възжелаело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възжелаело е е производна форма на възжелая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).