възжелаело

Речник на българския език

1. възжелаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възжелаело е производна форма на възжелая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възжелаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възжелаело е производна форма на възжелая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).