възжелавал си

Речник на българския език

1. възжелавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възжелавал си е производна форма на възжелавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възжелавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възжелавал си е производна форма на възжелавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възжелавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възжелавал си е производна форма на възжелавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).