възжелавало си

Речник на българския език

1. възжелавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възжелавало си е производна форма на възжелавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възжелавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възжелавало си е производна форма на възжелавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възжелавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възжелавало си е производна форма на възжелавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).