възжелавало

Речник на българския език

1. възжелавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възжелавало е производна форма на възжелавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възжелавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възжелавало е производна форма на възжелавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възжелавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възжелавало е производна форма на възжелавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възжелавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възжелавало е производна форма на възжелавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).