възжелавал

Речник на българския език

1. възжелавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възжелавал е производна форма на възжелавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възжелавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възжелавал е производна форма на възжелавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възжелавал — мин. деят. св. прич. м. р.

възжелавал е производна форма на възжелавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възжелавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възжелавал е производна форма на възжелавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).