въздъхнело

Речник на българския език

1. въздъхнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздъхнело е производна форма на въздъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въздъхнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въздъхнело е производна форма на въздъхна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).