въздишало

Речник на българския език

1. въздишало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздишало е производна форма на въздишам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въздишало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздишало е производна форма на въздишам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. въздишало — мин. деят. св. прич. ср. р.

въздишало е производна форма на въздишам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. въздишало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въздишало е производна форма на въздишам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).