въздишал

Речник на българския език

1. въздишал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздишал е производна форма на въздишам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въздишал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздишал е производна форма на въздишам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. въздишал — мин. деят. св. прич. м. р.

въздишал е производна форма на въздишам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. въздишал — мин. деят. несв. прич. м. р.

въздишал е производна форма на въздишам (мин. деят. несв. прич. м. р.).