възгордяло

Речник на българския език

1. възгордяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възгордяло е производна форма на възгордея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възгордяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

възгордяло е производна форма на възгордея се (мин. деят. св. прич. ср. р.).