възгордял

Речник на българския език

1. възгордял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възгордял е производна форма на възгордея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възгордял — мин. деят. св. прич. м. р.

възгордял е производна форма на възгордея се (мин. деят. св. прич. м. р.).