възгордеел

Речник на българския език

1. възгордеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възгордеел е производна форма на възгордея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възгордеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възгордеел е производна форма на възгордея се (мин. деят. несв. прич. м. р.).