възголемил

Речник на българския език

1. възголемил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възголемил е производна форма на възголемя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възголемил — мин. деят. св. прич. м. р.

възголемил е производна форма на възголемя (мин. деят. св. прич. м. р.).