възгласял си

Речник на българския език

1. възгласял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възгласял си е производна форма на възгласям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възгласял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възгласял си е производна форма на възгласям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възгласял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възгласял си е производна форма на възгласям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. възгласял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възгласял си е производна форма на възглася (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).