възгласите

Речник на българския език

1. възгласите — мн. ч. членувано

възгласите е производна форма на възглас (мн. ч. членувано).

2. възгласите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

възгласите е производна форма на възглася (сег. вр., 2 л., мн. ч.).