възгласил съм

Речник на българския език

1. възгласил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възгласил съм е производна форма на възглася (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възгласил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възгласил съм е производна форма на възглася (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).