възгласил си

Речник на българския език

1. възгласил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възгласил си е производна форма на възглася (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възгласил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възгласил си е производна форма на възглася (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).