възгласило си

Речник на българския език

1. възгласило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възгласило си е производна форма на възглася (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възгласило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възгласило си е производна форма на възглася (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).