възгласило е

Речник на българския език

1. възгласило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възгласило е е производна форма на възглася (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възгласило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възгласило е е производна форма на възглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).