възгласила съм

Речник на българския език

1. възгласила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възгласила съм е производна форма на възглася (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. възгласила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възгласила съм е производна форма на възглася (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).