възгласила си

Речник на българския език

1. възгласила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възгласила си е производна форма на възглася (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възгласила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възгласила си е производна форма на възглася (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).