възгласила е

Речник на българския език

1. възгласила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възгласила е е производна форма на възглася (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възгласила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възгласила е е производна форма на възглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).