възгласи

Речник на българския език

1. възгласи — мн. ч.

възгласи е производна форма на възглас (мн. ч.).

2. възгласи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възгласи е производна форма на възглася (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. възгласи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възгласи е производна форма на възглася (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. възгласи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възгласи е производна форма на възглася (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. възгласи — повелително наклонение, ед. ч.

възгласи е производна форма на възглася (повелително наклонение, ед. ч.).