възгласели

Речник на българския език

1. възгласели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възгласели е производна форма на възглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възгласели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възгласели е производна форма на възглася (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).