възглавяла

Речник на българския език

1. възглавяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възглавяла е производна форма на възглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възглавяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възглавяла е производна форма на възглавя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).