възглавил си

Речник на българския език

1. възглавил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възглавил си е производна форма на възглавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възглавил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възглавил си е производна форма на възглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).