възглавило си

Речник на българския език

1. възглавило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възглавило си е производна форма на възглавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възглавило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възглавило си е производна форма на възглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).