възглавило е

Речник на българския език

1. възглавило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възглавило е е производна форма на възглавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възглавило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възглавило е е производна форма на възглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).