възглавила си

Речник на българския език

1. възглавила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възглавила си е производна форма на възглавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възглавила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възглавила си е производна форма на възглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).