възвърнело

Речник на българския език

1. възвърнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвърнело е производна форма на възвърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвърнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възвърнело е производна форма на възвърна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).