възвърнели

Речник на българския език

1. възвърнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възвърнели е производна форма на възвърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възвърнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възвърнели е производна форма на възвърна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).