възвърнел

Речник на българския език

1. възвърнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвърнел е производна форма на възвърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвърнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възвърнел е производна форма на възвърна (мин. деят. несв. прич. м. р.).