възврял си

Речник на българския език

1. възврял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възврял си е производна форма на възвря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възврял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възврял си е производна форма на възвря (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възврял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възврял си е производна форма на възвря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).