възврял

Речник на българския език

1. възврял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възврял е производна форма на възвря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възврял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възврял е производна форма на възвря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възврял — мин. деят. св. прич. м. р.

възврял е производна форма на възвря (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възврял — мин. деят. несв. прич. м. р.

възврял е производна форма на възвря (мин. деят. несв. прич. м. р.).