възвишил си

Речник на българския език

1. възвишил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възвишил си е производна форма на възвиша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възвишил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възвишил си е производна форма на възвиша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).