възвишил е

Речник на българския език

1. възвишил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвишил е е производна форма на възвиша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвишил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвишил е е производна форма на възвиша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).