възвишило е

Речник на българския език

1. възвишило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвишило е е производна форма на възвиша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвишило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвишило е е производна форма на възвиша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).