възвишила

Речник на българския език

1. възвишила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвишила е производна форма на възвиша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвишила — мин. деят. св. прич. ж. р.

възвишила е производна форма на възвиша (мин. деят. св. прич. ж. р.).