възвишил

Речник на българския език

1. възвишил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвишил е производна форма на възвиша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвишил — мин. деят. св. прич. м. р.

възвишил е производна форма на възвиша (мин. деят. св. прич. м. р.).