възвишала

Речник на българския език

1. възвишала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвишала е производна форма на възвиша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвишала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възвишала е производна форма на възвиша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).